Елена Тагер Горя клубок и несчастия свиток Мъка къ

„ГОРЯ КЛУБОК И НЕСЧАСТИЯ СВИТОК...”
Елена Михайловна Тагер (1895-1964 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


МЪКА КЪЛБИ, НЕСПОЛУКА ВИТАЕ

Мъка кълби, несполука витае,
где ли е краят? Разплитай немощ!
Колко минути мъчителни знаем –
всички събрани в нещастната нощ.

Стонове, хрипове, думи безумни,
страшни за изговор, срамни за взор;
бавно старици душат таласъми;
майка се буди от луд детски хор.

Съвест ли мъчи? Обида ли погна?
Рани ли стари отново горят?
Дай да се молим. Дано да помогне.
Май зад решетките грейва денят...


Ударения
МЪКА КЪЛБИ, НЕСПОЛУКА ВИТАЕ

Мъ́ка кълби́, несполу́ка вита́е,
где́ ли е кра́ят? Разпли́тай немо́шт!
Ко́лко мину́ти мъчи́телни зна́ем –
вси́чки събра́ни в нешта́стната но́шт.

Сто́нове, хри́пове, ду́ми безу́мни,
стра́шни за и́зговор, сра́мни за взо́р;
ба́вно стари́ци душа́т таласъ́ми;
ма́йка се бу́ди от лу́д де́тски хо́р.

Съ́вест ли мъ́чи? Оби́да ли по́гна?
Ра́ни ли ста́ри отно́во горя́т?
Да́й да се мо́лим. Дано́ да помо́гне.
Ма́й зад реше́тките гре́йва деня́т...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Елена Тагер
ГОРЯ КЛУБОК И НЕСЧАСТИЯ СВИТОК...

Горя клубок и несчастия свиток,
Где же конец? Развяжи, облегчи!
Сколько мы знаем мучительных пыток –
Все они собраны в этой ночи.

Стоны и храп, и слова бредовые;
Страшно их вымолвить, стыдно внимать;
Медленно душат старух домовые;
Клича детей, просыпается мать.

Совесть ли мучит? Обида ли гложет?
Раны ли старые снова горят?
Надо молиться. Быть может, поможет.
Может быть, там, за решеткой, – заря...

               Барнаул, январь 1952 г., пересыльная тюрьма.




---------------
Руската поетеса, писателка, мемоарист и преводач Елена Тагер (Елена Михайловна Тагер) е родена на 3 ноември 1895 г. в Петербург. Учи в историко-филологическия факултет при Висшите женски курсове. Първите й публикувани стихове са от 1915 г. в сп. „Ежемесячний журнал” и сп. „Арион”. Работи в сп. „Красная новь”, сп. „Литературный современник”, сътрудничи на издания като „Наши достижения”, „Колхозник”, „Резец” и др. Превежда творби от фолклора на съветските народи. Член е на литературната група „Перевал” (1929-1932 г.) и на Съюза на писателите на СССР (1934 г.). Авторка е на повестите „Желанная страна” (1934 г.) и „Праздник жизни” (1937 г.), на книги с поезия, проза и публицистика, сред които „Зимний берег” (1929 г.), „Поясок” (1929 г.), „Венчики-бубенчики” (1930 г.), „Сквозь ветер” (1930 г.), „Ревизоры” (1935 г.), „Повесть об Афанасии Никитине” (1966 г.) и др. През 1922 г. е обвинена в шпионаж и е интернирана за две години в Архангелск. През 1938 г. отново е арестувана, осъдена по изфабрикувано дело и до 1948 г. прекарва в лагери на ГУЛАГ в Колима и Магадан. През 1951 г. е осъдена за трети път и до 1954 г. е в лагер в Казахстан. През 1956 г. е реабилитирана и възстановена в Съюза на писателите. Умира на 14 юли 1964 г. в Ленинград.